Живеем във времена на смартфони, инстаграм, айпадове. И всичко това, за да ни помогне (уж), за да ни е по-лесно и по-красиво. Вече с едно натискане на тъч скрийна, два ефекта и винтидж рамка, се превръщаме във виртуозни фотографи, споделяме, хаштагваме, събираме лайкове.
Аз, като човек с носталгия по детството и мечтаещ да живее в друга епоха, наскоро се присетих за това, как се снимахме преди около 15-на години. Целият този ритуал е очарователен - купуваш лента, зареждаш я във фотоапарата, премисляш кое как и дали да заснемеш, занасяш лентата за проявяване... и разбира се вълнението, с което разглеждаш готовите снимки. И някак всичко това започна да ми липсва ужасно. Може да прозвучи леко напудрено, но установих за себе си, че дигиталните снимки някак не са в състояния да уловят такива емоции, каквито лентата.
И така, поръчах по интернет една стара "сапунерка" и реших да си припомня какво беше някога. Купих две ленти, които се оказва, че вече са скъп консуматив, осветих едната (все пак не всичко е цветя и рози при лентата), другата обаче успях да опазя.
Реших да ви споделя няколко снимки, с уговорката, че не претендирам да разбирам от фотография, ама хич, и че кадрите не са преминали през обработка. Вероятно, ако се "пипнат" малко, биха изглеждали по-добре. Хубавото беше, че в периода на снимките се смениха различни атмосферни условия - мъгла, дъжд, слънце, сняг, облаци...
Докато ги разглеждах, се почувствах сякаш гледам снимки от ранната ми детска възраст. И всички дефекти по тях са супер ефекти за мен, Instagram пасти да яде, дет' се вика :)
Определено няма да спра до тук, въпреки че това се оказва едно не чак толкова евтино хоби.
Специални благодарности на Бай Георги (съмнявам се някога да го видя отново или пък той да прочете това), който ми подари чисто нов фотоапарат, произведен преди 30-на години, след като ме видя да снимам една котка в двора до бараката му :D
Няма коментари:
Публикуване на коментар